Патрон
Васил Иванов Кунчев
(18.07.1837 – 19.02.1873 г.)
Дяконът,
Апостолът,
Главният книжар,
Тропчо,
Ефенди Аслан Дервишооглу,
В. Лъвский,
Аслан Дервишооглу Кърджалъ,
Драгойчо,
Дякон Игнатий
Роден в Карлово на 18 юли 1837 в семейството на Иван Кунчев Иванов, известен карловски майстор – бояджия от „попския род Кунчеви“, и на Гина Василева Караиванова, от рода на Кара Иван Тинков (Христов) Тахчиев, прочутият карловски майстор на чешми и калдъръми. Има две сестри – Ана (Яна) и Марийка и двама братя – Христо и Петър. Едното дете умира рано. Васил учи в Краловското взаимно училище и след това – в класното училище в Стара Загора. През 1851 г. баща му след постепенно загубване на зрението си, умира от мозъчен кръвоизлив. Почива и най-малкото дете в семейството. Най-голямата дъщеря е омъжена и не живее в бащиния си дом. За прехраната на дома се грижат тримата сина.
1858 г.
Става монах и приема името Игнатий.
1861 г.
Игнатий става дякон.
1862 г.
Взема участие в Първа българска легия на Раковски в Белград. Тук ползва името си Левски, поради лъвския скок по време на военни упражнения.
1864 г. до 1866 г.
Е учител във Войнягово Карловско.
1866 г.
Пътува до Яш за среща с Раковски.
1866 г. до 1867 г.
Е учител в Еникьой, Добруджа.
1867 г.
Става знаменосец на четата на Панайот Хитов.
1866 г.
На румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се среща с Раковски. На 22 септември 1872 г. Димитър Общи, въпреки несъгласието на Левски, организира обир на турската поща в Арабаконак. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).
Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник. През 1956 г., при археологически разкопки в църквата „Света Петка Самарджийска“ в центъра на София, е разкрито погребение, около което избухва спор дали това е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което е погребан Апостолът.
